В един по-универсален план - пред непреклонната увереност на един човек външният свят губи плътност и се десубстанциализира.
Останах обаче някак си разочарован от финала, защото оздравяването (макар и представено съвсем непринудено) и патетиката на небесните камбани за мен затварят филма откъм възможни нюанси в прочита.
Стилистично обаче филмът е сниман безподобно. Сякаш документалният поглед към интимния свят, наместо да го снеме, го прави още по-наситен и съкровен. Не съм виждал друг режисьор, който, на глед без капка нежност, да постига такъв ефект.
