Паоло Учело (1397 - 1475) е роден във Флоренция,
но съвсем не е типичен представител на флорентинския Ренесанс. Притежава своеобразен стил, който представлява парадоксално съчетание на готически и ренесансови мотиви. Картините и фреските му често притежават иреална или приказна атмосфера, която странно контрастира с героичното достойнство или пък лиричната приповдигнатост в стила на някои от неговите съвременници. Той използва новия похват на линейната перспектива не толкова за да внуши телесно присъствие на образите, колкото да ги представи в една стереометрична стилизация. Това обаче от своя страна съвсем не му пречи да придаде на персонажите съответна насъщност и в крайна сметка своеобразна индивидуалност.
Това е една от най-странните картини на Учело: Св. Георги и дракона (1456). И трите персонажа са изобразени уникално и при все това обединени в общо картинно и смислово пространство. Принцесата е в изцяло готическа визия, с изтънен профил - сведена до фино двуизмерно присъствие. Изображението на Св. Георги и коня му е обемно, но заедно с това по особен начин наивистки приказно. Змеят, не само поради това че е вързан с каишка като пале, е гротесков до неузнаваемост - струва си да се забележи особения контраст между почти модерно стилизираните му цветно-пеперудени крила и изпъкнатите му в напрежение прешлени и ребра. В образа му сякаш първично са обединени животинско недоумение с експресивна гримаса, изобразяваща болка.
Любопитно е, че другите картинни елементи, които задават общия фон и приказното пространство на картината, също са трудно съизмерими - готически стилизирана пещера, геометрично решение на терена и сюрреалистични спираловидни облаци зад Св. Георги.
