При все консервативната природа на българина, видно е как и у нас принципът на
богатството вече започва да унищожава принципа на
собствеността. Притежаваното, имотът са
инертни, докато парите са
ликвидни*. Ето защо собствеността вече започва да има значение само с оглед на паричната си равностойност (и в крайна сметка възможната й продажба или ипотека). В този смисъл собствеността е изпразнена от старото си съдържание да задава пространството на един
дом, да огражда човека с един
траен свят от предмети, които са могли да допринасят дори за времевата идентичност на една фамилия, предавайки се от поколение на поколение. Ето как в днешния свят предметите вече се произвеждат за еднократна или най-много няколкократна употреба, която ще трае в рамките на максимум няколко години. След това предметите се заменят с нови, за да могат от своя страна да имитират ликвидността на парите и съответно да не я възпират. Рекламният механизъм е призван за да осигури в психически план именно възможно най-бързия и безпроблемен оборот и замяна на използваните предмети.
Уродливият остатък от стария принцип на
собствеността е култът на българина (независимо от ограниченията на покупателната му способност) към скъпи, маркови предмети, който придобива изострени форми на фетишизъм. Разбира се, „достойнството” на тези предмети (телефон, автомобил) отново се измерва с тяхната парична стойност, но в лепкавата природа на връзката и в размиването на границата между човешката личност и предмета е налице деформиран архаизъм.
_______________________
* Думата е много точна: liquidus означава на латински
течен. Бързото и лесно текучество на активи е един от залозите за "здравето" на една икономическа среда.
