13 февруари 2009

С главата надолу (из нечий дневник)


Отразеният свят на езерото е по-добър. В неговата повърхност са се разтворили всички неравности, ущърбности и нечистотии на този тук. Дори и цяла Витоша се е превърнала в свой миниатюрно завършен анти-макет. Защо ли само третото измерение се е заключило в дълбочината на моя поглед? Аз самият всъщност не съм придирчив. Освен към честността. Не понасям инверсията на честността. Ето защо трогателно е един цял свят да виси достойно с главата надолу, това най-малкото говори за неконформизъм.