Парите обаче както могат много добре да изпълняват гореспоменатата функция за дистанциране от битовото, така и по същия начин могат да превърнат човешкия индивид във функция на собственото си самореализиране. Това, дали човек ще употребява парите или те ще употребяват него, зависи от това, дали той предварително е изградил собствена завършена индивидуалност, със свои собствени самостойни интереси и цели. Тези интереси и цели могат да бъдат най-общо три вида: теоретични (философия, наука), естетически (изкуство) или просто индивидуално-личностни (добра компания, семеен уют). Ако човек не притежава подобна устойчива индивидуалност със самостойни интереси, тогава парите много лесно ще го превърнат в свой придатък. Самият човек ще се превърне във функция на своята стойност на пазара на труда и няма да е в състояние да открие своята индивидуална стойност в друго измерение, освен в това, колко той струва на пазара – т.е. какъв доход (покупателна мощ) би могъл да си осигури. Колко много хора отъждествяват себе си със сумата (числото) на своята покупателна мощ и съответно колко много празни хора (без своя вътрешна ценност) живеят около нас, всеки може да прецени сам за себе си. Думата „кариера” много точно бележи „жизнената” цел на подобни хора - те се превръщат в безжизнени апендикси към собствената си професионално-социална функция и покупателна способност.
Финансовата стойност (цената) на такива хора може много лесно да бъде изчислена от всяка една банка – тя се изчерпва от размера на кредита, който една банка би си позволила да им отпусне, на базата на настоящето им работно място и способността им за служебна мобилност. За съжаление такива хора не могат да видят в себе си и себеподобните си никаква друга стойност освен финансова и точно в това се изразява нищетата (мизерията) на тяхното Аз.
Пояснение: Този текст визира ролята на парите в човешкия свят. Парите биха могли да имат и други роли или по-точно функции - например във виталния свят (света на хората в качеството им не толкова на човеци, а на живи същества).
