01 февруари 2009

Embryo


Чудесно е да откриваш нова музика. Под нова музика естествено разбирам лично нова, интимно нова, а не актуална, т.е. издадена последните месеци. "Актуалната" музика не се открива, тя се потребява, при това има срок на годност - следващата година тя вече не е актуална.

Аз открих Embryo за себе си преди повече от година, но едва напоследък чух целия спектър от проекти правени от групата. Embryo притежава уникален състав, в центъра на групата са няколко немски джаз-музиканти обединени около Кристиан Бурхард (клавишни, ударни, вибрафони), а през годините на съществуване от 1967 до ден днешен, през групата са преминали повече от 400 други музиканти от различни националности, участвали в различните проекти. В началото стои съвместният албум на Кристиан Бурхард с американския джаз пианист Мол Уолдрън, който продължава през годините да участва в различни формации на групата. Въпреки, че този първи запис се явява изчистен, нежен и елегантен пост-боп, групата всъщност израства от същата почва, на която расте и се развива германския краут-рок. Ето защо първите албуми на същинските Embryo (1970-1973) представляват сплав от джаз, блус, рок и психеделия, потопена в мътния и субстанциален звук на краута и вдъхновена от импровизационния принцип на джаза. От втората половина на 70-те години групата започва да се ориентира към джаз-фюжън с елементи от източната музика, като голяма част от късните проекти са записвани по време на дълги пътувания из Магреба, Близкия Изток, Иран и Индия, заедно с местни музиканти. Учудващо е, но тези албуми запазват неподправен усет към автентичното - както към собствено европейския екзистенциален момент на импровизация, така и към трансово-хипнотичния елемент на местната музика.

Embryo съхраняват във всеки един свой запис наред с перфектния инструментализъм също и една своеобразна острота, ангажираност, откритост и безкомпромисност на същински музикалното съдържание.