Ако бихме поискали да се изразим хегелиански, бихме могли да кажем: знанието, за разлика от познанието, не помни своето ставане.
Ако бихме поискали да се изразим кантиански, бихме могли да кажем: знанието е аналитично, познанието - синтетично.
За отношението между двете можем да приведем следното удивително изказване на Кант: „Там, където разсъдъкът преди това не е свързал нищо, там той не може и нищо да разложи, тъй като само чрез него нещо е могло да се даде на способността за представяне като свързано."
В заключение: знанието е неосъзнатият с оглед на своя произход продукт на познанието. Казано другояче: знанието е сънят на познанието. Тъкмо чрез факта на своята неосъзнатост, знанието, както е известно, е далеч по-опасно от осъзнатото незнание.
