Jimi Hendrix, Live at Fillmore East, dec. 1969 – jan. 1970
Нека първо да спомена за мислите, които то събуди в мен. Този концерт дава чудесна контрастна гледна точка спрямо предишните изпълнения на Джими Хендрикс с Experience. Тук Джими свири с американските чернокожи музиканти от неговата Band of Gypsys (Били Кокс – бас и Бъди Майлс – ударни) и подходът към музиката рязко се отличава в сравнение с онзи заедно с Ноел Рединг (бас) и Мич Мичел (ударни), и двамата чистокръвни англичани, от Experience. Тук Джими звучи далеч по-рокаджийски, по-стегнато и изчистено. Ритъм секцията е далеч по-праволинейна и предвидима, с повече канализирана рок-енергия. Психеделията така характерна за Experience, тук почти отсъства, заместена от по-стилизирани форми.
А какво е всъщност психеделията? Психеделията е като онова състояние рано сутрин, когато с пълното съзнание, че спим (или че сме будни – което е същото) образи напират от отвъд, и без наша намеса идват и си отиват, прилив и отлив на несъзнаваното. И ако в рока владее принципът на реалността (съответно с енергията за нейната промяна или пък отрицание), то в психеделията владее принципът на фантазията. Психеделията живее на границата, в една наситена, мътна, непрозрачна среда, където китарата на Хендрикс сякаш обраства със странични звуци, срещайки съпротивление и полагайки усилие. Тук, на Fillmore East, Джими звучи по-целенасочено и енергично, като че се движи в прозрачна среда и публиката може да оцени далеч по-лесно брилянтната му китарна техника, която иначе остава като че ли забулена от постоянната тежка пелена на една звукова мъгла. Тук дори неподготвеният слух може да чуе наслагването на различни китарни тембри, сякаш свирят няколко различни души, макар че това е единствено собствения вътрешен диалог на Джими. Тук може да се чуе ясно гласът на китарата, досущ с човешка интонация, както например в една фраза предвидена да демонстрира самодостатъчност и сила, може да се чуе и копнежът на детето по уют и нежност.
И нещо друго. В този концерт на Джими може да се чуе и всичко, което по късно ще се превърне в хард/рок-клише, само че в стихията на неговото раждане, в неговата сурова мощ, в неспокойството на живите и невтвърдени форми. И в това се състои неговата емоционална сила.
