Осмоъгълната стая /етюд/

Осемте ъгли са трудно нещо - почти невъзможно е да си ги представиш в съвкупност. И все пак аз живея в една осмоъгълна стая. Не че съм ги броил, казаха ми го, като ме настаниха тук.
Сега ще ви я опиша, много странна стая е. Четири от противоположните ъгли представляват сезоните, в единия има зелен мъх и изворна вода, стар бук току-що разлистен, песен на славей виси от лампиона. В противоположния край на стаята - есенни багри, бъчонка с младо вино и реклама на хомеопатичен продукт. Лятото пък, в противовес на очакванията, не е морско, - просто градина на замък, рози, ярко слънце и заспала принцеса. Все още не съм я целувал. Зимата е планинска хижа, с пригодена каменна яма на пода за баня, от там се носи пара, а от камината, разбира се, пращене, и през прозорчетата се виждат снежните ели.
Другите ъгли пък представляват четирите човешки темперамента. Тук вече е по-сложно. При холеричния - някакви парцали висят от тавана, листи с ръкописи по пода, всичките с по едно изречение, недовършено, витрина в стил сецесион, тя е излъскана, а пред нея - златен свещник. Изтъркана табуретка, а на нея кутия с емфие. В меланхоличния ъгъл наистина е потискащо - две огромни огледала, полузакрити с тъмни и тежки завеси, а от тавана виси примка, времето е обесено на нея. На масичката стои самовар с локвичка пред него, и саждиви следи от котка навсякъде по пода, добре, че още не съм я срещал. У сангвиника хвърчило с кичозно изрисуван орел е опнато на етажерката, явно книгите отдавна не са ползвани, няколко развалени часовници се валят върху масата, цялата в трохи и рози. Картина в наивистки стил виси на стената, всеки друг би се депресирал от хипертрофиралите форми на децата по зимната пързалка. Кътчето на флегматика май ми е най-симпатично. Голям люлеещ се стол в средата, стар грамофон с фуния на масичката, стените в едро карирани тапети, в една убита и търпелива отсянка на оранжевото. Стенен часовник, с изплезила се върху пружината си неподвижна кукувица, тиктака монотонно.

А аз живея в центъра на стаята. Слънцето залязва под пода ми, луната изкача изпод възглавницата ми, четирите стихии са в пастата ми за зъби...