За същността на Аза

В Аза няма нищо субстанциално, в този смисъл и нищо есенциално. Така въпросът за "същността" (essentia) на Аза изглежда неправилно поставен.
Азът е чистата рефлексия, самоотношение. Азът не е това-тук, а е това на това-тук, че то се самоотнася.
Ако "някой" е болен, това не е азностно определение, а просто природно. Азностно определение би било как той се осъзнава в болестта си, т. е. как той се самоотнася в нея.
Проблемът се състои и в това, че Азът може да се самоотнася рефлексивно и в някаква по-начална рефлексия. В Аза рефлексиите регресивно всъщност са безкрайно изводими, така че накрая остава под въпрос самото природно, самото субстанционално. То е в Аза само хоризонт и регулатив, който никога не може да бъде констатиран като това-тук (или като неговия носител/субект).
Така същността на Аза в-същност е неговата безсъщностност.