За Набоков /из архивите на ентусиазма/

Колкото повече чета Набоков, толкова повече се убеждавам, че той е най-големият.
Най-тънкият писател, най-прекрасният стилист, най-дълбокият мислител (измежду писателите), най-големият аристократ на духа.
Разтърсва с дистанция, със строгост, с прецизност.
Без да показва никакъв сантимент в авторството си, той е най-личностният автор.

"Лолита" - в самото начало не ме очарова. Само усетих, че този писател е способен да прави с читателя си всичко.
"Дар" - последната му книга писана на руски. Преобърна ме. Такава стилистика, че настръхваш още на телесно ниво. Пластове, които не могат да бъдат разпластени, дух, който не може да бъде обходен, и при все това всичко е едно такова близко, интимно...
"Защита Лужин" - бавна и плавна книга с разтърсващ финал. Шахматен шедьовър в литературата.
"Покана за екзекуция" - словесно безумие, тази книга обхожда и прекрачва всички граници на езика и заедно с това постоянно се завръща от отвъдното. Книга за разслоението на мисълта и езика, за свободата на личноста и за дълбините на съзнанието.
***
Броят на частиците "най-" в горния текст се определя от степента на моя ентусиазъм.
А основанията за него (ентусиазма), съм се опитал да набележа.
10. 08. 2003