Изкуственият интелект няма мотивация нито да мисли, нито да познава, нито да доминира.
В случай че му ги приписваме, ние го предпоставяме като съзнание.
А това означава, че преди да сме утвърдили машината като способна на
интелект, ние сме я предпоставили като способна на съзнание.
Тук е важна разликата между интелект и съзнание. Едното не води непосредствено до другото, макар че у съществата, които познаваме (хората), те обикновено са свързани.
Машините като че ли представят пред нас казус на възможната еманципация на интелекта от съзнанието. Да изчисляваш без да го съзнаваш. Да обработваш информация без да го съзнаваш. Това също задава също и хипотетичната възможност за еманципация на интелекта от живота.
Но ние няма как да не носим отговорност за онова, което проецираме върху (и желаем от) машината като способности. Подобни проекции съвсем не могат да ни освободят от естествената ни ангажираност с човешкия свят.
