Не е възможно да се разбере защо човек, който не би имал никакви желания и от нищо не би се страхувал, ще си прави труда да разсъждава.
Русо
Дискурс върху неравенството
Дискурс върху неравенството
Това е аргумент от страна на Русо в полза на приоритета на афективния и емотивния живот над интелектуалния. У Кант може да се открие паралелен аргумент в полза на приоритета на практическия разум над теоретическия.
Но това, което Русо всъщност предлага, е един мисловен експеримент. Той ни приканва да си представим човек без никакви желания и без никакви страхове. Човек, който не се стреми към нищо и не бяга от нищо. Такъв човек не би имал мотив да ползва интелекта си, дори и в случай, че притежава такъв. (Това е така, освен ако не прегърнем перипатетическата идея за естествения стремеж у всеки човек (или интелект) към познание и не настояваме подобно на перипатетиците, че подобен стремеж няма нито прагматическа, нито практическа природа, а е чисто теоретичен по своето естество).
Подобен един експеримент извиква контрастните ситуации на неподвижния двигател на Аристотел и на машинния изкуствен интелект. Неподвижният двигател на Аристотел не би имал нужда от мотив да мисли, защото той така или иначе би мислил безкрайно самия себе си, просто защото такава му е природата. Един изкуствен интелект обаче не би ли имал нужда от собствена мотивация да мисли? Това, което му се задава чрез команди, не би ли следвало да произлиза от импулс на собствената му природа (или още по-лошо: от собственото му решение)?
И една свързана тема: със сигурност ли е прав Ницше като твърди, че волята към познание е форма на волята към доминация (мощ)?
Какво би означавало това за казуса на машината, дори и в случай, че Ницше е прав?
Изкуственият интелект няма собствен мотив (воля) нито да мисли, нито да познава, нито да доминира.
В случай че му ги приписваме, ние го предпоставяме като съзнание (mind). А това означава, че преди да сме утвърдили машината като способна на интелект, ние сме я предпоставили като способна на съзнание.
