За омразата към настоящето и страхът от бъдещето

Тъжно е, колко много хора в съвременна България носят примитивна омраза към настоящето, поради вкопчеността си в едно идеализирано от самите тях минало. Тази инстинктивна омраза към настоящето, примесена със страх от бъдещето, се е просмукала и у млади хора, които сега правят своите първи стъпки на откривателство в живота.

Какво ще открият те в живота? – Със сигурност не зашеметяващото богатство на по-старата литература, със сигурност не красотата на класическата музика, но наред с това - със сигурност не и каузите за едно по-добро бъдеще и за един по-зелен свят.

Отвратително е, че внушаването на гореспоменатите примитивни чувства се е превърнало и в официозна политика на повечето български медии. Не съм сигурен в каква степен това се дължи на конюнктурен интерес, на чисто човешка глупост или на целенасочена пропаганда, но съм сигурен, че и трите дават своя принос към вакханалията от страхове и омраза.