I can't help but feel what I feel.
Не мога да променя, че чувствам това, което чувствам.
Да, чувството е непроизволно, а също - непреднамерено. Дори да не бих искал да чувствам антипатия към някого, това не би променило непринудеността (спонтанния характер) на въпросната антипатия.
И все пак в чувството имплицитно се съдържа оценка, то не се отнася дескриптивно към света (или към нещо / някой от света), а нормативно към него - приемайки го или отхвърляйки го.
От какъв характер е тази нормативност и по какво тя се отличава от моралната нормативност?
Тук забележителен ми се струва фактът, че не само моралните съждения, но и чувствата се отнасят към ценности. Нещо, което за пръв път изглежда е установено в най-новата философия от Макс Шелер. В това отношение той дори е бил известно време самотник. (Сещам се, че и Юнг приписва ценностен /оценящ/ характер на чувствата, но той вероятно е повлиян поне косвено от Шелер). Моля, ако някой се сеща за препратка към друг автор преди Шелер, нека да ми пише!
