1. Идеограми - наричат се също и пиктограми, т.е. картинни символи. При тях символът обозначава цяло понятие или идея. Например три вълнообразни линии в древноегипетския е пиктограма обозначаваща „вода”. Когато имаме случай на чиста пиктограма, тогава символът няма фонетична стойност, т.е. неговото значение е независимо от това, как би се произнесла думата, която стои за понятието в конкретен език.
Ето защо ако си представим писмена система, състояща единствено от пиктограми, в идеалния случай тя би могла да се чете от двама различни души, дори в случай че те не владеят един и същ общ говорим език.
2. Логограми. При тях символът обозначава цяла дума или морфема в даден конкретен език. Например в древноегипетски изображението на патица, освен че чисто идеографски може да означава „патица”, то също така може да означава и „син” (т.е. мъжка рожба), просто защото думите за „патица” и за „син” в древноегипетския са се произнасяли по много сходен начин. Както става ясно, логограмата може да има също и фонетична стойност, тъй като е от значение как се произнася думата за първоначално визираното понятие, което стои зад символа в конкретния език.
Комбинирайки няколко логограми, които обозначават прости, обикновено едносричкови думи, които са взети вече в тяхната фонетична стойност, с тях би могла да се изпише и по-сложна многосрична дума в даден език. Това е така нареченият ребусен принцип, който работи както в древноегипетския, така и в китайския.
Т.е. онова, което се разбира обикновено под йероглифски писма, се състои предимно от логограми, които обаче често действат и на изцяло фонетичен принцип.
3. Фонетични символи (букви). При тях символът не обозначава цяла дума или морфема, а сричка или отделен звук, които обикновено сами по себе си не притежават завършен смисъл. Писменостите, състоящи се изключително или само от фонетични знаци, могат много лесно да се адаптират към различни езици, какъвто е случаят например с кирилицата и латиницата. Освен това те най-лесно и бързо се изучават и съответно са най-гъвкави и приложими, защото разлагат думата (морфемата) до съставните й елементи, имащи звукова стойност (без към това да включват някакви смислови или понятийни асоциации).
***
Към 3.
Писмени системи, които използват предимно фонетични знаци (т. нар. "сегментни писмености"):
Сричково писмо - писменост, която съдържа предимно символи обозначаващи цели срички. Примери: клиновидното писмо (то съдържа обаче и логограми), Линеар Б – първата писменост използвана за гръцкия език, още в Микенската епоха (15 век преди Новата ера).
Абджад – писменост, която съдържа символи обозначаващи единствено или предимно съгласните звуци. Примери: финикийската писменост, арабската писменост, писмеността на иврит.
Абугида – писменост, която съдържа символи предимно за съгласни, докато гласните се обозначават чрез модификация на знака на съприлежащата съгласна. Примери: различни индийски писмености, древната етиопска писменост.
Азбука – писменост, която съдържа знаци за всички видове звуци (фонеми), които се използват в дадения език - както съгласни, така и гласни. Примери: гръцката азбука, латиница, глаголица, кирилица.
Първата същинска азбука, т.е. такава, която въвежда символи също и за гласните звуци, е гръцката (от 8 век пр. Хр.). Развила се е въз основа на финикийската писменост (от 12 век пр. Хр.), резултат от прото-Ханаанското писмо (17 век пр.Хр.). Финикийската е наистина първата фонетична писменост, но представлява собствено не азбука, а абджад.
Въз основа на гръцката азбука, са се появили и двете най-използвани азбуки в съвременния свят: латиница и кирилица.
Ценно е да пишем на кирилица – тя пази историята, духа и живеца в езика ни.
