Съзерцанието на изкуството обаче, в себе си, предполага тотална самота.
За да смегча тази самота например, когото слушам музика - случвало се е да си представям и един друг съзерцаващ, който възприема нещата, както ги възприемам и аз. Дори не е нужно да разменим и дума, достатъчно е, че седим един до друг и сме внимателни към това, което се разкрива.
С този ефект на споделеността може да се обясни и част от еуфорията на концерт, но тъкмо еуфорията е недобронамерена към тоталната самота, в която същинското изкуството вирее.
Възприятието на изкуството предполага да сме един до друг, но заедно с това всеки един от нас да е напълно сам.
* Рефлексията върху изкуството е вече нещо съвсем различно. Споделянето на мисли може само да обогати рефлексията.
