'Антихрист' на Ларс фон Триер

Покрай Алцина на Хендел се сетих за една друга негова опера, Риналдо (или Роланд), а също и за един филм, който начева и завършва с ария от нея. Арията е Lascia ch'io pianga (Нека да оплача), а филмът е Антихрист на Ларс фон Триер.

Филм за жената като символ на нерефлектираното зло (една съвременна Медея) и за мъжа като символ на високомерното до глупост знание (един съвременен Фауст).
Междувпрочем много оспорван филм на Триер, в който той е обвиняван както в самоцелна бруталност, така и в мизогиния (женомразство). И макар че наистина много критици и журналисти попадат в провокативния капан на Триер, филмът всъщност е много добър. Построен е изцяло около символи и е сниман страхотно, при все наличието на сцени, които изпитват границите на визуалната, чисто човешка поносимост.

А прологът на филма, който тече под звуците на арията от Риналдо, е един от най-красиво сниманите пасажи в съвременното кино. Ето, само за да го припомня: Prologue.