Това е най-доброто описание на онова личностно ядро, който не подлежи на рефлексия. Неговото присъствие е осезаемо, често дори болезнено осезаемо, но то се отдръпва в непрогледен мрак, опитаме ли се да се взрем в него.
Всеки размисъл е опосредстване и като такова го подменя, но и частично го представя. Не бива да се отказваме да мислим себе си.
