Дневникът на съзнанието

Съзнанието ни е като [автор на] дневник, в който записваме избираемо - съвсем не всичко, което ни се случва. Толкова много елементи, подробности и нюанси изпадат извън внимание. Склонни сме да записваме само онова, което носи характер на история, със съответни роли и персонажи в нея. Съзнанието ни е едновременно разказвачът и слушателят на историите от нашия живот. Готовите персонажи и завършени истории обаче твърде често ни подвеждат – склонни сме да пригодяваме всичко ново, което се случва, към тях.

В неизписаните страници на дневника новите случки се записват обикновено под готови индекси. Всичките наши познати фигурират като възможни персонажи във възможни истории. А всяка нова история се прикрепя към стара и вече завършена, оставайки в паметта като добавена отметка към нея. Паметта ни е пълна с такива празни отметки, които само удостоверяват и преповтарят стандартната форма на една история.

Да, съзнанието е не особено прилежен автор на дневник. Като цяло следва да бъдем снизходителни към него – то е един твърде тенденциозен, често капризен, а на моменти и отегчен разказвач на собствените си истории.