За Декамерон или реконструирането на смисъла

Историите, които се разказват в Декамерон на Бокачо, най-малкото съгласно фабулата имат терапевтична цел. Седем девойки се събират по време на разгара на чумата във Флоренция през 1348 осъзнавайки, че тези масова смърт, която не подбира човеци и животни, е лишила от подобаващия смисъл не само живота, но тъкмо и самата смърт. Поради това те решават да възвърнат жизнения смисъл именно чрез онова, което по презумпция приютява смисъла – разказаната история.

Допълвайки числото си до десет привличайки трима младежи, те се събират в спокойна вила в провинцията и в продължение на десет дни разказват всеки по една новела на ден. Така се получават стоте истории на Декамерон, наречен поради това така - Десетодневие. И тъй като въпросните персонажи-разказвачи в пространството на самата книга едва ли получават друго представяне освен чрез характера на самите истории, които всеки един от тях разказва, струва си въпросната корелация между разказвач и история да бъде проследена. Както разказите могат да хвърлят светлина върху персонажа, който стои зад тях, така и характера на персонажа, обратно, ще допринесе за смисъла на разказаната история. Получава се един прекрасен херменевтичен кръг вътре в самата книга, дори и да пожелаем да изолираме потенционалния читател.

В другия ми блог помествам една таблица, която представя съответствието на разказвач и разказаните от него истории под номер в съответния ден.