Денят като дете (из "Книгата на Р.")

Имам спомен как се пробуждах от следобеден сън. Денят, учудващо ведър и ясен, седеше край леглото ми, в очакване да се разсъня. Не бързаше заникъде, а с лека полуусмивка търпеливо ме наблюдаваше, чакайки погледът ми де се избистри съвсем.

Какво ли не бих дал денят отново да приседне така до мен, без да бърза.