Българският израз изглежда свежда опозицията до простото наличие или отсъствие – в нещо или има смисъл или просто няма такъв. Сякаш ние съвсем не сме свободни да откриваме смисъл. Явно е обаче, че не такъв е случаят, най-малкото поне не и в нашия свят. Всичко в човешкия свят потенциално притежава смисъл. Ние сме принудени да правим такъв дори и от феномена на смъртта. Ето защо отсъствието на смисъл е всъщност неговото неактуализирано присъствие. - Английският израз е чувствителен към подобен тип амбивалентно присъствие. This makes sense означава, че в полето на първоначалната лишеност смисъл е проблеснал за нас, нещо го е подбудило към актуализация.
Нещо повече, означава, че смисълът е винаги наличен в перспективата на нечие разбиране. И че смисълът винаги е в процес на случване, той е винаги нещо възнамерявано.
Например когато виждаме фраза, изписана на непознат за нас език, ние винаги имплицитно предполагаме, че фразата вече притежава смисъл, макар той да не е актуален за нас. Т.е. изразът: Това няма смисъл, още тук, още на това ниво е ирелевантен. Въз основа на имплицитни знания и догадки обаче, същата фраза би могла изведнъж да просветне за нас. Процесът на загуба и актуализация на смисъл е това, в което живеем.
P.S. Всъщност българският израз: "Това няма смисъл" би могъл се да разбира не в духа на утвърждаването на строги разсъдъчни противоположности, а като израз на един волунтаристичен общностен конформизъм в духа на: "Това не носи нашия смисъл".
