Най-мощният инструмент на Аристотеловата философия, а същевременно и нейният диалектически момент е този, че тя превежда на пръв поглед непреодолимата противоположност на елеатите между
битие и
небитие, в една опосредствана и непрестанно снемаща се опозиция между δύναμις (dynamis) и
ἐνέργεια (energeia),
възможност и
действителност.
