Съгласно античната и средновековната космология, водеща началото си от Аристотел през Птолемей, орбитата на Луната разделя вселената на два свята – подлунен и надлунен свят. Онова, което е отвъд орбитата на Луната, т.е. надлунният свят, бидейки съставено от петия елемент
етер е вечно и неизменно. Докато подлунният свят – светът на четирите стихии - е светът, който живее под знака на Луната и се намира в непрестанно текучество.
Строго погледнато, всичко земно, дори и мъжът, живее под знака на жената/луната (
Селена).
Мъжът трябва да се самотрансцендира за да остане мъж. Един от най-сигурните начини за самотрансцендиране е да умре - в битка. Пример – Ахил.
* На изображението - Птолемеевата космологическа система. Бялата вътрешна окръжност е Лунната орбита. Навътре са изобразени четирите елемента - пламъците представляват небесния огън, облаците - въздуха, а най-вътре са водата и земята. Отвъд лунната орбита, в областта на етера (или ефира), са орбитите на петте познати планети и слънцето, а най-външният кръг представлява сферата на неподвижните звезди, разграфена на 12-те зодиакални знака.
** Не случайно преди да бъде призован за Троянската война, Ахил се е намирал на остров Скирос, скрит от света, в женски дрехи.
