Едно от най-силните и разтърсващи преживявания може да бъде това - да видим
озадачение в най-ранния детски поглед*, озадачение провокирано от
болка. В такъв един детски поглед е сякаш синтезиран целият екзистенциален проблем, изразим чрез въпроса:
Къде съм попаднал? - Въпрос, който важи в неразличимост както по отношение на света, така и по отношение на собственото ни тяло.
Като че ли тъкмо в това начално детско
озадачение има своя корен и питането, което може да сполети възрастния: Защо не мога да се абстрахирам от болката, след като се осъзнавам различен от нея? Защо болката и в едно с нея тялото ми са ми дадени по същия неотменим начин, по който аз сам съм си даден?
______________
* Малкият ми син Антон тези дни навърши два месеца.
