22 октомври 2011

Райска есен


Меките есенни дни са благодат на земята. Ето защо си представям рая като есенна градина, покрита с листа в топли, меки и ярки цветове, и в която невидими музиканти свирят струнните триа на Бетовен.
Нечие присъствие се долавя, но ничие присъствие не се натрапва. Ниски каменни зидове образуват нещо като лабиринт с абстрактен геометричен мотив, формиращ застлани с багри, плавни пътеки.

Всичко е веществено, дотам веществено, че може да бъде усетено дори с поглед; поглед аналогичен на онзи на Бъркли, пред който целият свят се разтваря в сетивни идеи, непосредствено сътворени от Бог.