Той, разбира се, съвсем не е задължително да притежава сетивно-възприемаем облик. За сметка на това обаче, подобно на Мефистофел, той ще е в състояние да каже за себе си: Аз съм онзи дух, що вечно зло желае.
Представете си сега този радикален зложелател изправен не срещу вашето окаяно тяло, а срещу вашия чист Аз, т.е. срещу чистото ви мислене или cogito. Единственото зло, което картезианският демон ще в състояние да ви стори - е да ви мами. А онова, по отношение на което той ще е в състояние да мами, е съдържанието на мисленето, макар не и неговия акт. Както подчертава Декарт, единствено актът на мислене би останал несъмнен.
Съдържанието на мисленето с оглед на неговата автентичност се нарича истина. Ето защо истината е свещена дума, с още по-свещен предмет - защото дори и да бяхме свободни от всякаква собственост, да нямахме никакви тела и да бяхме лишени от близки хора, истината би останала единственият възможен обект на посегателство.
