Има една чудесна дума в немския език, която гласи Versöhnung. Тази дума обикновено се превежда на български като "помирение", но това може да бъде твърде подвеждащо. Под
помирение тук не се разбира нито инструментално-целевият акт по сключване на примирие (което може да остане съвсем външно по отношение на воюващите), нито сантименталната стъпка да се сдобриш с някого (която може да бъде зависима от моментно състояние и нагласа). Versöhnung е помирение, което съвсем не на последно място е помирение със себе си. За човек не е възможно да се помири с някакъв антагонист (или антагонистична сила) без да е постигнал вътрешен мир със самия себе си.
Някой би могъл да възрази, че за човек е невъзможно да постигне вътрешен мир другояче освен в смъртта. И в този смисъл Versöhnung може да бъде религиозно понятие, което изразява личния аспект на спасението. Само спасеният, преминалият през смъртта, е в мир със себе си.
_______
Етимологически Versöhnung е свързано със Sühne (изкупление). В християнски теологически план Versöhnung e възможно само
чрез и
в Христос.
