Юношата като че ли прави изключение, на него често може да му се случи да мисли за смъртта. При все това обаче за него тя си остава напълно абстрактна. Онова, на което той се удивлява, е всъщност тъкмо техническата абстрактност на понятието "смърт" - това да няма аз и да няма други.
За юношата смъртта е непривично-абстрактна и загадъчна, именно защото му е непознато усещането, че умира.*
Единствено за умиращия бавно, за остаряващия, смъртта е насъщна, смъртта е в него самия.
Допълнение:
От казаното може да се разбере защо единствено при юношата (или при онзи, който е запазил юношески дух) самоубийството може да се яви форма на протест.
За възрастния самоубийството може да е резигнация, отказ, умора, отчаяние, акт на фанатизъм, но не и протест. И е често единствената възможна проява на живот в процеса на умиране.
