Разклати косата си над лицето му, над гърдите му. Безброй нежни иглички полазиха тялото му, от дясната вежда та чак до петите. Тя се спусна предизвикателно бавно надолу, издърпа кожичката и го пое плавно. В началото бе истинско, той чувстваше опипването на устните й, движенията на езика й, въртенето на очите. Постепенно обаче тя се довери на ритъма; появи се упорство, а после и нетърпение, личеше си, че очаква вече да свърши. Очите му се зареяха по бледите сенки на тавана, виждаше оранжевото око на горящата печка, сякаш пробило свода. Това му припомни детството, ламята, как малкият брат се криеше зад завесите на леглото на принцесата и я наблюдаваше. Бавно и отдадено. А тя доверчиво спеше.
Ръцете му бяха вързани, не можеше да отстрани главата й от слабините си. А и не му се продумваше дума - има моменти, когато езикът отказва да се движи.
