Един от вътрешните ми гласове би могъл да каже: „Та що за скучен човек си ти!?! За да се радваш трябва да чакаш санкция от разума си. Колко досадно!”. Друг би добавил: „Ти, господин мърморко, си като дете от Холивудска драма– стараеш са да гледаш по-сериозно и по-умно дори от възрастните!” Трети вътрешен глас направо би ме отписал: „Оставете го! Нека си живее в златната си клека инкрустирана с ценности!”.
Само един вътрешен глас би застанал на моя страна. Вероятно това би било момчешко гласче, което би казало: „Чичко, научи ме и аз да отбирам красивите неща от живота!”. След което би добавило: „Ти, чичко, наистина си неспасяем. Дори и това последното взе насериозно!”.
