Аналогично е с душевната болка, тя ни фиксира върху отделен случай, лишавайки всички останали от интензивност, и така на второ място ни идентифицира едностранчиво в чувствеността.
Духовната болка обаче е тотализираща, тя не допуска друго и в нея се самоизяжда самият аз. Останките от трапезата са тяло и душа, без личност. Т.е. отново партикуларност.
Допълнение: Поддаващият се на болка е безвъзвратно остарял, нещо което съответно може да се разбира в три различни смисъла - физически, душевен и духовен.
