Очите ми бавно се издигнаха към челото и се сляха в единственото око на циклоп. За да те виждам по-добре, ако дойдеш.
Между пръстите ми търпеливо прорасна ципа. За да се чувствам по-добре в морето на очакването.
Краката ми се долепиха и се сраснаха в рибя опашка. За да съм имунизиран към гласа на сирените.
Кожата ми надебеля и се сбръчка в тежък пергамент с изписано древно пророчество. За да останеш да ме четеш и да не бързаш да си тръгнеш.
Наведох отново глава над коловоза на мислите си. Пропищя рязко локомотивна сирена. Главата ми отхвръкна и се отърколи в прахта. Превърна се в купчина торф или мравуняк. Вече не помня. А ти продължи към следващата си гара.
