Полет над мандариновата горичка (из архивите)

Влакът се вие като металическа змия сред тропическата зеленина, а в 7-ми вагон последното купе върху дъсчената седалка си ти, долепила луничавото си, по детски печално лице до прозореца.
Чувстваш пресечения дъх на двайсетината си съседа. Накачулени един върху друг, вперили са изумен, пълен с религиозен ужас, поглед върху косите ти.
Нефритената девойка, с нефритени очи. Небето е кръгло, но земята - квадратна, така че ъглите остават непокрити. Ти си презокеанската дяволица, червеникавите отблясъци на косите ти го издават.

"Прилеп", "слон" и "пика" са омоними в китайския на различните думи за щастие.
Ти си цяло стадо слонове, препускащи измежду дръвчетата сред дъжд от блестящи пики сипещи се от небесата, а всичко това е в тъжното око на един заслепен прилеп увиснал в собствената си пещера, моето око...