Изворът е изначалие, огледалото е инструмент.
Съзерцавайки своя образ в бистрите води на извора, Нарцис изживява тъждеството на живота в себе си и в природата. Чрез фиксацията в своя образ Нарцис премахва именно себе си и смъртта му не е само метафора. Природата е истински нарцистичната – тя,оставайки вечно жива, оглежда себе си в смъртта на всяка своя рожба– била тя прекрасна или уродлива.
За разлика от извора, огледалото е инструмент за само-любуване и само-коригиране. В него новият Нарцис е утвърден в своята крайност и ограниченост. И привидната му безсмъртност и настояща без-при-родност също не са само метафора.
___________
Картината: Микеланджело Меризи да Караваджо, Нарцис, 1596
