Въпреки фонетичното съзвучие на английските термини, между природата (nature) и отглеждането (nurture) няма предустановена хармония. Природата се предполага, че ни детерминира генетично и физиологически отвътре, а социалния свят, в който сме потопени - отвън.
Двата детерминанта нямат хомогенен източник - единият е естествен, другият - културен. И все пак се предполага, че въпреки липсата на предварителна координация между тях, те не оставят място за някаква самостойна инстанция, каквато е Аза на естественото съзнание. Но все така, ние винаги водим живота си от първо лице и в този смисъл сме принудени да се справяме с парадоксалната поява на самосъзнание за нашата отделност.
Чисто практически, животът би бил далеч по-лесен ако сме надарени само със съзнание, без самосъзнание. В този прагматически погледнато недостатък се състои нашето достойнство като човешки същества. А достойнството ние няма как да не го изживяваме като преимущество.
