На английски има един психологически израз, който гласи - sense of entitlement и който би могъл да се преведе на български като "чувство за право", "чувство за правота" или "чувство за заслужилост", но може би най-удачният превод е: чувство за собствена изключителност. Хората, които са подвластни на подобно чувство, смятат, че "целият свят им е длъжен" и че същевременно светът никога не е в състояние да покрие онова, което се изисква от него.
Този тип хора се люшкат между две крайности, които често се явяват в смесени или в абсурдно синкретични форми: от една странна - склонността да се правят на жертви и от друга - прояви на арогантност и спонтанна агресия към другите.
По принцип човек твърде често си дава сметка за изключителността на перспективата, от която има света си. Но тази изключителност на перспективата съвсем не говори за изключителност на собствената му персона - а по-скоро би трябвало да е обратното - тя да води до скромност, защото същата изключителност имплицира частичност, непълнота, ограниченост, дори девиация.
В този смисъл нормален е онзи, който осъзнава потенциалната девиация на собствената си перспектива.
