Ретрибутивизъм е идеята във философията и в наказателното право, че целта на правото (и в този смисъл - телосът на справедливостта) е да разпределя (retribute) или да въздава награди и най-вече наказания.
1. Идеята за смисъла на наказанието всъщност лежи в намерението да се въведат актуални консеквенции за нечия постъпка, която понастоящем вече лежи в миналото. В този смисъл ретрибутивизмът е свързан с идеята за възмездието и отмъщението. Поради това той е късогледо вкопчен в миналото и неглижира бъдещето. Ретрибутивизмът не гарантира превенция. А с оглед на бъдещето и съвместния живот, опрощението би била една далеч по-добра опция от наказанието.
2. Ретрибутивизмът поради горното е обвързан с консеквенционализма (идеята, че последствията на една постъпка са пряко свързани с нейната морална или неморална стойност). Консеквенционализмът, както знаем още с Кант, е погрешен. Моралната стойност на една постъпка не зависи от нейните последствия, а от нейната мотивация - да искаме правилното от правилни съображения.
3. Ретрибутивизмът иззема една квази-божествена гледна точка, която ни издига до ролята на абсолютни съдници, притежаващи едно квази-божествено знание по отношение на това, кой какво заслужава. А това, че ние не сме божества е факт.
Ето защо ретрибутивизмът никога не е морално оправдан. Напротив той е един от основните корени на жестокостта (ожесточението на сърцето).
P.S. Отмъщението и възмездието се различават най-вече с оглед на статуса на техния субект. Отмъщава човек, възмездява божество.
