Интелектът (на дивия човек) не е надхвърлял суетата му.
Русо
Русо явно счита, че една от най-силните мотивации в употребата и развитието на интелекта е суетата (vanité), т.е. - e социална по своя характер.
При все че Русо може да се разглежда като първия критик на Просвещението, тук виждаме една загриженост, която е обаче изконно Просвещенска по своя характер - загриженост за това, че интелектът (разумът) може да бъде доведен до това да изпълнява само една инструментална функция по отношение на желанията ни.
