Човек трябва малко от малко да познава себе си, за да знае какво може да очаква от света. По отношение на това скромно и дисциплинирано самопознание най-опасни са фразите от типа: "Аз знам какво искам!".
Човек никога не знае какво иска, най-малкото защото той няма ясен поглед върху съвкупността на желанията, които потенциално могат да израстнат иззад гърба му, както и няма идея за приоритетите, които би им дал при определени контексти и ситуации.
Хетерономията на желанията обикновено експроприира автономията на изборите (т.е. исканията). От онова: "Знам какво искам!" обикновено остава само разсъдъчната по форма черупка на една самонадеяна прокламация.
