"То [човешкото съществуване] прилича на тичането на човек, хукнал по нанадолнище, който, за да спре, трябва да падне, и се задържа на крака само като продължава да бяга."
Щопенхауер, Парерга и паралипомена
Шопенхауер много добре улавя обстоятелството, че поривът, инстинктът, нагонът по принцип са без-обектни, т.е. на тях им липсва обект или както Кант би се изразил: липсва им материя на искането (волеизлеянието).
Поради това спирането при някакъв конкретен обект в света винаги е свързано с загуба на равновесието и евентуално падане.