Въображение и страх

"Nothing is worse than what we can imagine."

"Няма по-лошо от това, което можем да си представим."

Дж.М. Кутси, В очакване на варварите

Но осъзнаването му не облекчава страха.

Границите на мимезиса

Подражанието може да бъде видяно в основата на всичко - на познанието, на играта, дори на битието като налично (Платон).

Къде са обаче границите му?
- В това, че аз не мога да подражавам на самия себе си - тук външен образец е невъзможен, а всяко копие е застрашено да се превърне в парагон*.

________

* Парагон - от итал. paragone - пробен камък, оттук се е развило и значението модел за сравнение, образец.

Свобода на съвестта и искреност

Свободата на съвестта (liberty of conscience) изисква това, щото една искрено поддържана вяра [никога] да не може да бъде достатъчно основание за наказание.

формулировка на Р. Скрутън

Проблемът е, че не бихме могли да разполагаме с никакъв обективен критерий за различаване на една искрено поддържана вяра от една неискрено поддържана такава (т.е. такава, чието поддържане е въпрос на личен или класов интерес или просто такава, чието поддържане е купено).
Тук нещата отново опират до сърцето като инстанция у Русо.

За живота, горчиво-иронично

Животът е самоиронично нещо. И то не поради това, което ни се случва или правим от него, а поради това, че той е също толкова и онова, което очакваме, или, обръщайки се назад, разбираме от него.

Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка.  Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.

Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.

Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.

За свободата и сферата на политическото

Ако политическата свобода не бива схващана като идеал, при това такъв идеал, чието преследване си дължим един на друг, то тогава опитът за простичкия факт, че упражняването на свободата на един неминуемо ограничава свободата на другиго, може да сведе идеята за самата свобода до празна ценност, непримирима с реалността на социалната кохезия.

Именно що се отнася до свободата, политическото, във възвишения му смисъл, има примат над социалното.

И при това свободата тук не трябва да се схваща чисто негативно,  защото това от своя страна би свело сферата на политическото до механика на не-принудата, или което е неминуемо далеч по-пошлото следствие - механика на минимум-принудата. Това е грозната страна на либертарианството.

Свободата в позитивен план остава да бъде мислена по линия на спонтанността и инициацията. Проблемът е обаче, че жизненият опит за творчеството, било то естетическо или образователно, съвсем не би могъл да бъде политически опит. Стремежът към изключителност, в качеството му на изконна политическа мотивация по Хана Аренд, не може да изтърпи брака със социалното.

Безосновност и филистерство

Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.

При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство или в един най-вече балкански контекст - еснафство.

Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или по-точно на онзи, който претендира да е такъв). Позата на един такъв "интелектуален" еснаф е следната: "Абе, ние можем да си говорим тук за много хубави неща, обаче сиренето е с пари."

На такъв човек следва да се отговори следното: "Предвид цената на сиренето, защо отгоре на всичко си тръгнал да се пишеш на интелектуалец?!?"

Фундаментално и мета

От трансцендентална гледна точка мета-изследванията са и най-фундаментални, защото касаят условията на възможност на изследваното (в неговото битие или предметност на опит).

Втора участ най-добра

Най-добре - да не се родиш,

Втора участ [най-добра] - щом си роден -

там отде си дошъл час по-скоро да се върнеш.

Софокъл, Стазим на хора от
Едип в Колон

Първото най-добро определено не зависи от нас.
Второто най-добро - особено с оглед на бремето на старостта (една от централните теми на Едип в Колон), предполага спешни действия от наша страна.

Но всъщност думите на хора не се предназначени да предизвикат действия, а да предизвикат съзерцание.
А животът, съзерцаван отстрани, определено губи смисъл. Така че истината на въпросните думи всъщност предполага неангажиране. Неангажиране, включително и в самоубийство.

"Неразбираемият аргумент" и бихевиоризмът

На бихевиористите често им се случва да казват, че даден аргумент насочен срещу техните теоретични възгледи е "неразбираем".

Какво обаче означава един аргумент да е "неразбирем", преведено на бихевиористки език? - Че бихевиористът изправен срещу един такъв аргумент реагира със съответно "поведение" - почесва се по главата, сумти, повдига вежди и подгъва долната си устна.

Любопитно е - има ли други критерии за неразбираемост, и те предпоставят ли се или биват постигани експирементално?

Аз и себе си

Продумвайки "себе си" препращам към онова, което заварвам в себе си, продумвайки "аз" - към онова, което върша или възнамерявам да съм.

Демаркация между двете е невъзможна.

Историята и теория на коспирацията

Явно към опита на този, който е вътре в историята, 
принадлежи това, че тя го изненадва.

Ханс-Георг Гадамер

Онзи, който гледа на случващото се през матрицата на една теория на конспирацията, със сигурност не би могъл да бъде изненадан от нищо. Той определено стои извън историята.

Стоящите извън историята, политически погледнато, са способни на най-големите престъпления.

Рационализиране, идеализиране, обективиране

Рационализиране = идеализиране = обективиране.

"Обективност" е възможна само тогава, когато аналитично са изчерпани всички възможни опции за развитие на една ситуация и те са представени идеално дискретни една от друга, т.е. направени са експлицитни. Както например са идеално дискретни един от друг възможните ходове, т.е. начини за отиграване на една ситуация при партия шах.

Оттук е ясно защо човешкото не подлежи на обективация. Човешкото е невъзможно без идеята за едно отворено бъдеще (новото, т.е. невъзможния ход) и саморазбирането с оглед на едно отворено бъдеще.

Обективиране = дехуманизиране. Ето защо практиките на инструмантализиране на човешкото минават през едно преднамерено оскотяване.
Оскотяването превръща човека не в звяр (който по Ницше би могъл да е и благороден), а в скот.

"С думи"

Един детайл от Едип цар на Софокъл.
Едип заявява, че е изпратил Креон до Делфийския Оракул за да запита как би могъл да съхрани града "било с дела, било с думи " (Едип цар, 72).

Т.е. спасението би могло да дойде "с думи" (φωνῶν).
Хана Аренд неслучайно настоява на словесната, речева определеност на действието (action) в античен политически контекст.

Все още...

Днес, все още съм жив...

Но това не е нито необходимост, нито случайност - просто тривиалност...

Смърт, необходимост и случайност

Възможно ли е да умра?
Не просто възможно, но и необходимо.

Възможно ли е утре да умра?
Възможно, но по-скоро би било случайно.

Как един времеви индикатор променя необходимостта в случайност?

Sub specie aeternitatis няма значение дали съм жив. 

А има ли връзка между последните две изречения?

Ориентири

"Така предметите служат ако не за друго, то поне да установят границите на правдоподобието."

Сартр, Погнусата

Предметите биха били ориентири (белези) дори и в един свят, в който няма предмети. Този свят без съмнение не би бил правдоподобен, но напълно възможен.

Дали тази неправдоподобност е продукт на наглед, навик или е резултат от езикова употреба?
Възможно ли е да мислим ситуираност, която не е пространствена?
Докато те обичам, аз не съм нито вляво, нито вдясно, нито връз теб.

Пол и диференциация

Възможността да кажа ти различава аза като обособена личност от Аза като самосъзнание. 

Азът като самосъзнание няма пол. - Половата, а и изобщо всяка между-човешка диференциация, идва в света, едва когато се науча да казвам Ти. 

И все пак полът се заварва, аз не го избирам. Колко други неща заварваме в живота! Най-вече себе си.

Отвъд интимното и социалното

Феноменологията прониква през един зев между интимното и социалното, до основата на целия наш съзнателен и емоционален живот.
Тази основа обаче съвсем не е на онтично (предметно) ниво; и съответно тя не е условието за възможност на битието, а на неговия смисъл.

Горгоната и нейният поглед

Вкаменяващият поглед на Горгоната идва от това, че ти виждаш отражението си в нейните очи. Дори потенциалното зло у теб е обективирано в нейния поглед. 

Да погледнеш Горгоната в очите означава да си откажеш възможността за промяна.

Да продължиш живота си като камък.

Вкаменяването започва обаче не от очите, а от сърцето. Едва post factum откриваш, че макар все още да си в състояние да движиш очите си, да премигваш, ти вече не си в състояние да виждаш красивото.

Да живееш като Персей е трудно.

Отсъственост

Умът присъства в света посредством отсъствие.

Бидейки само тук и сега, ние не сме с всичкия си.

***

'Единствената външна изява на ума (mind) е неговата отсъственост (absent-mindedness), откровената му неангажираност с околния свят.'

Хана Арент