Разликата между силно и ценéно и проблемът за симулацията

В принципа на Ананке е възможно обаче да има йерархия, при това амбивалентна. Нуждата да утоля глада си е може да е далеч по-силна от нуждата да чуя симфония от Хайдн, но е напълно възможно аз да ценя удовлетворяването на втората нужда далеч повече.

Т.е. тук силното не е по необходимост ценéно, и ценéното не е по необходимост силно. У Макс Шелер има подобна идея: духът е слаб, той няма своята енергия от само себе си, но заедно с това той е принципиално различен. Той съвсем не черпи своята мотивация от живота, както всичко останало.

Всъщност в първата половина на 20-ти век има нещо като склонност към апологизиране на слабостта на духа не само у Шелер, но и у други автори. Вероятно това произтича от една завоалирана интелектуална гузност поради случилото се през Първата световна война, гузност, преживявана от името на човечеството (humanitas) като цяло. Имам предвид, че посредством идеята, че духът е принципиално немощен, той бива освободен от отговорност за безумието на войната и механиката на изтреблението.

Но характерно е, че тази слабост на духовното се интерпретира същевременно като неговото достойнство. Това вероятно е остатък от романтизма.
През 21 век обаче, вече никой на е склонен да се въодушевява от една вероятно достойна, но дълбинна немощ на духовното като цяло. Защо? - Защото духовното напоследък е неразличимо от неговата симулация.