За бързането и симфониите

В живота не бива да се бърза. Защото всяко бързане ни приближава по-бързо до смъртта. И предвид, че не сме сигурни какво трябва да очакваме от нея с оглед на потенциалната ѝ вечност, най-добре е да я предвкусваме търпеливо.

[Екзистенциално отклонение: И все пак би било тъжно, ако в нея (в смъртта) отсъстват близките хора, музиката и пшеничената бира. Друг е въпросът дали една подобна оценка 'Би било тъжно!' е възможна или дори релевантна от една свръхличностна перспектива.]

Представете си обаче да превъртите ускорено една симфония напред, за да се запознаете по-бързо с нея. Нелепо е, нали?