За струнните квартети и съвременната музика

Струнният квартет се състои от две цигулки, виола и чело. Йозеф Хайдн се счита за бащата както на ансамбъла, така и на жанра, тъй като при него той добива установената си форма. Квартетът е може би оптималната форма за разгръщането и съчетаването на двата основни елемента на класическата музика: хармонията (синхронността) и мелодиката (диахронността). Това са респективно едновременността и последователността на тоновете във времето.

Може би музиката битува именно в неразличимото единство на двете, или всъщност на трите. Защото трябва да добавим и ритъма - той подобно на мелодиката е също диахронна форма. Музиката е тоталното единство на трите: хармония, мелодика и ритъм.

Съвременната поп-музика страда от дефицит на хармонии, в нея хармонията е сведена до прости акорди. В нея просто има или твърде много ритъм (рап и техно) или твърде много мелодия (шлагерен поп и латино).
Рокът и джазът са далеч по-пълноценни откъм хармонии и контрасти и в този смисъл те стоят по-близо да класиката. Не е случайно, че те и чисто стилово са далеч по-отворени към привличане на класически мотиви.