31 октомври 2013

Загриженост и смисъл


Да си в света означава да си принципиално загрижен за вътрешносветовите неща. Да се абстрахираш от света си означава да се опиташ да снемеш тази загриженост. В абстрахирането, в погледа към живота отвън, неговият иманентен смисъл, който е черпен от тази загриженост, изчезва. Само с елиминирането на въпросната естествена загриженост става възможен въпросът за смисъла на живота.

Веднъж обаче поставили въпроса за смисъла на живота, с това вече сме си отказали всяка възможност по неговото конструиране.
За да си възвърнем някакъв нерефликтиран смисъл, трябва да престанем да питаме, а да си потопим отново главата във вътрешносветовите неща и да се оставим началната загриженост отново да ни обсеби.
[За да съхраним мизерния смисъл, трябва да се върнем към болката.]

Пояснение: Към елиминиране на естествената загриженост ние сме най-вече склонни през периодите на жизнен interregnum (междуцарствие). Най-естественият interregnum в живота на човек е периодът на юношеството, когато той се откъсва от семейството си и все още не е загрижен да си създаде ново.

25 октомври 2013

За компатибилизма накратко


Компатибилизмът е доста разпространена особено в англо-саксонския свят философска концепция, която твърди, че детерминизмът и свободата са съвместими (англ.: compatible). Детерминизмът от своя страна твърди, че всичко случващо се е обусловено от природна необходимост, или че всяко състояние на света е каузално (причинно-следствено) определено по безостатъчен начин от предхождащо го такова. Компатибилистите считат, че този възглед все пак остава място за свободата, разбирана поне в ежедневен или политически смисъл.
 
Придържането на компатибилистите към детерминизма, може да бъде отдадено на един естествен за модерния свят сциентизъм. Някому обаче би могло да изглежда много странно, защо те са загрижени да съхранят едно макар и редуцирано понятие за свобода.
Те са все пак загрижени за свободата, именно защото без понятието за свобода се обезсмисля и най-малкото правно, да не говорим за морално действие в света. Ако ние не сме свободни, а всяко наше действие е резултат от природна необходимост, то тогава никой не би могъл да бъде държан за отговорен за постъпките му. Ако никой не е в състояние да избере дали да извърши или не дадено действие, а всяко „негово” действие е резултат от причинно-следствена, природна закономерност, то тогава никой (бил той и сериен убиец ) не заслужава да бъде привлечен в съдебен процес и да бъде подложен на юридическа санкция за делата му. Съгласно детерминизма те съвсем не са в негова власт.

Поради това компатибилистите са загрижени да спасят едно поне ежедневно разбиране за свободата, което всеки един от нас обикновено има. А именно свободата, разбрана като отсъствие на външна пречка да осъществя дадено действие. Такова разбиране за свободата наистина не противоречи на детерминизма, защото аз бих могъл да действам свободно в един такъв смисъл (т.е. да не срещам пречка и да не чувствам външна принуда по отношение на действията ми) и въпреки това във физиологически план, например на ниво мозъчни импулси да се счита, че съм предопределен към всяко едно решение за действие, което взимам, респективно към всяко действие, което предприемам.

По този начин обаче, при все че допускат свободата на действието, компатибилистите не разбират докрай, че за морална или дори за юридическа вменяемост, те следва да признаят свободата на избора / на волята.

22 октомври 2013

За идеологията и фетишизма


Фетишизмът изхожда от вещи, докато идеологията - от идеи.

От своя страна обаче фетишизмът превръща вещите в идеи, а идеологията - идеите във вещи.


***
За ангажирането в извършването и на двете преобразувания се изисква известна доза морална нечистоплътност.

21 октомври 2013

Монолог из "Книгата на Р."


Да, аз бих могъл да репродуцирам в паметта си истории от миналото ми. Няма никакво съмнение, че аз съм извършвал тези действия, че аз съм изпитвал тези чувства. Но въпреки това аз не ги усещам като мои. Сякаш някой друг се е наметнал с наметалото на тялото ми, сякаш някой друг е населил със спомените си съзнанието ми. Аз не мога да проумея как тези чувства са били мои, аз просто не ги разбирам. Всичко това изглежда твърде нелогично - да тръгна след тази жена.
Не, това не съм бил аз; и все пак съм сигурен, че съм бил тъкмо аз.

Следва ли просто да съблека спомените си като мръсна дреха? Мога ли след всичко това да пръдължа да се зачитам?

из Книгата на Р.

18 октомври 2013

Разликата между красиво и приятно съгласно Кант


Кант провежда категорична разлика между приятното (немски: angenehm, англ. agreeable) и естетически красивото (немски: schnön, англ. beautiful).
Накратко бих я синтезирал в следното:

1. Удоволствието от приятното е патологично-обусловено, посредством възбуди или стимули. Удоволствието от красивото е съзерцателно-обусловено, посредством играта на нашите познавателни способности, неангажирани в постигане на познание за предмета.

2. Удоволствието от приятното е заинтересувано от съществуването на своя обект, удоволствието от красивото е незаинтересувано. Поради това в удоволствието от красивото ние възприемаме себе си като независими от конюнктурата и наред с това възприемаме самия красив предмет като свободен от обкръжението му.

3. В удоволствието от приятното ние сме удовлетворени, дори ако чувството на удоволствие e ограничeно само до собствената ни личност, т.е. ако то не е споделено. В удоволствието от красивото, ние, напротив, не само търсим споделимост, но и издигаме претенцията, че красивият предмет би трябвало да подлежи на всеобщо харесване. (В съждението на вкуса ние съвсем не твърдим, че подобно всеобщо харесване е факт, но го изискваме от всеки.)

09 октомври 2013

Декартовото Cogito ergo sum накратко


Съзнанието е нещо неподлежащо на скептическа редукция. Не е възможно да се съмняваш в собственото си съзнание, защото в самото си съмнение ти вече демонстрираш съзнание.
- Съзнание/мислене и съществуване съвпадат в един и същ неделим акт.

Не е възможно само да ми се струва, че съм в съзнание, защото самото това: 'струва ми се, че съм в съзнание' вече гарантира наличието на съзнание, което да удовлетвори струването ми се.
Съвсем друг е въпросът дали това съзнание in concreto е обединимо с друго съзнание in concreto в единен опит, т.е. дали и двете съзнания биха станали част от една и съща лична история.

Впрочем съзнанието е най-важното нещо в този живот. Ние спим не просто защото не можем да се задържим будни за твърде дълго време, а и за да си гарантираме една нова континуалност на съзнателен живот, свързана с онази отпреди съня. Без съзнание ние не бихме могли да преживиеем нищо, което иначе бихме считали за ценно.
Т.е. съзнанието е необходимо условие ако не за живот (тъй като бихме могли и да сме в кома), то поне за преживяване на ценност.

08 октомври 2013

За "продуктите" и производствения фетишизъм


Човек, и по-специално философът, винаги си е задавал въпроса, кои са онези дейности, които притежават своята ценност в самите себе си, за разлика от онези дейности, които биват извършвани в полза на нещо друго, т.е. с оглед на някаква външна цел и които естествено черпят своята ценност от онова друго, с оглед на което биват извършвани. Кандидати за първите, т.е. за вътрешно-стойностните дейности, които по презумпция биха съставлявали съществените компоненти на човешкото щастие (стига то да бива разбирано активистки), винаги са били 1.теоретическите дейности, свързани с познанието и живота в истината, 2.естетическите, свързани с преживяване на красивото и 3.етико-политическите, свързани с живот в добродетелта.

Производството (или продуцирането), тъй като то очевидно черпи своята ценност от ценността на онова, което бива произвеждано, принципно не е било считано за такава вътрешно-стойностна дейност. Въпреки това епохата на Модерността преобърна възгледа относно ценността на самото производство. Господството на Homo Faber освен че ни захвърли в един изкуствен свят, дело изцяло на човешките ръце, се опитва също и да наложи и да вмени самостойна ценност на самото производство.

Освен че всяко производство бива възхвалявано заради това, че максимализира човешкото благосъстояние, то също така вече бива превъзнасяно като единствената същинска дейност. Най-вече на него се приписва специфичната вътрешна удовлетвореност от това да бъдеш активен. Дотам че за производствени биват обявявани също и изконно непроизводителни дейности като банково дело, мениджмънт или дори журналистика. (Във връзка с последното бих вметнал, че, в противовес на водещите интуиции на някои хора, ценността да бъдеш осведомен или дори забавляван, не може да бъде резултат от производство).

Фетишизмът към производителността може да се види най-добре чрез магическата думичка „продукт”. Вече, без да си изкълчим езика, можем да говорим за „банкови продукти”, „организационни продукти”, „развлекателни продукти” или дори „идейни продукти”. Едва ли не всичко, което е въпрос на ценност, е вече продукт. Скоро, мотивирани от този идеологически фетишизъм, ще започнем да гледаме и на децата си като на продукти.
А дали вече не сме започнали?

***
Още нещо по темата: За модата на "проектите" и "продуктите"

07 октомври 2013

Живот след съня (из "Книгата на Р.")


Животът често е не по-малко лепкав от сън. Да усещаш себе си потопен в чужда среда, проникнала в тялото ти, изградила симбиоза с плътта ти. Да се усещаш контролиран от дневния график, който информира движенията ти, жестовете ти, вменява целите ти. Да усещащ мускулчетата на лицето ти като маска, която не можеш да свалиш. Да ти се иска да освободиш гърдите си с вик, а само тихичко да хриптиш, някъде навътре в себе си.

из Книгата на Р.

06 октомври 2013

Структура на Дантевия Ад


Въз основа четенето на двата български и един френски превод на Inferno на Данте ще представя структурата на Дантевия Ад, така както тя ми се изясни лично.

Адът се състои от 9 концентрични кръга, разположени един под друг, като всеки следващ е с диаметър по-малък от предходния, т.е. те са разположени във вид на обърнат конус. Освен това последните три, най-дълбоки кръга (седми, осми, девети), в които се наказват най-тежките грехове, са от своя страна разделени на сегменти (части).

Ето кръговете както следва:
1. Предверие (Лимбо).

Същински Ад:

Горни кръгове (Грехове на невъздържаността):
2. Сладострастниците
3. Чревоугодниците
4. Скъперниците и прахосниците
5. Гневливците

Преходен кръг:
6. Лишените от вяра (еретиците)

Долни кръгове (Грехове на злостта):
7. Насилниците
8. Измамниците
9. Предателите


Пояснения:
1. - В първия кръг са некръстените в Христа праведници, те собствено не търпят наказание, а са само лишени от надежда.
2. 3. 4. 5. - Във втори, трети, четвърти и пети кръг се наказват греховете на невъздържаността, т.е. тези на които може да им се вмени culpa (непредумишлена вина или вина поради слабост).
6. В шестия (преходен) кръг са лишените от вяра (или което е същото: превратно вярващите). Това може да се разбира така: липсата на вяра е условие за най-тежките, преднамерените грехове.
7. 8. 9. - В последните три кръга са греховете на злостта, т.е. преднамерените, специфично човешките грехове; онези, на които може да им се вмени dolus, коварство, или преднамерена, същинска вина.

Последните три кръга представени в конкретика:
7. В седми кръг са насилниците, които от своя страна се разделят на три групи: 1. насилници срещу ближния (убийци, разбойници), 2. насилници срещу себе си (самоубийци, саморазсипници), 3. насилници срещу Бога (или природата, изкуството) - (богохулци, содомити, лихвари).
8. В осми кръг са всички видове измамници: те разкъсват "естествената връзка" на доверието между хората. Те са разделени в 10 ями, както следва: 1. Прелъстители 2. Ласкатели 3. Симониаци 4. Гадатели (врачки) 5. Злоупотребяващи с обществено положение 6. Лицемери 7. Крадци 8. Коварни съветници 9. Сеячи на разкол 10. Крадци на самоличност, фалшификатори
9. В девети кръг са предателите, т.е. онези, които не само разкъсват естествената връзка между хората, но и злоупотребяват със специфично оказано им доверие. Четири групи: 1. Предатели срещу семейството 2. Предатели срещу родината 3. Предатели срещу госта 4. Предатели срещу благодетеля. (В тази последна четвърта група централно място заема Юда, като предател на благодетеля на човечеството, Христос.)

Бележка: Терминологично, въз основа на преводите, не съм откривал различието между culpa и dolus в самия текст на Данте. Използвам го в качеството му на осветляващо различие, засвидетелствано още въз основа на римското право.

Още нещо от този блог: Наказание и самонаказание.

02 октомври 2013

Защо практиката подкрепя солипсизма?


Практиката е втъкана в регулярности от типа действие-ефект. Всяко действие бива извършвано заради определен желан ефект. Най-добрият ориентир в този тип регулярности е навикът. Навикът би могъл да стане виртуоз в безкрайните поредици ...действие - ефект - повторно действие - повторен ефект... Тук нямаме нужда от размисляне – ние сме в единство с получаваното, представляваме една затворена система с него. Всички неочаквани ефекти представляват ненужен шум в системата. Навикът не припознава новото, навикът не толерира отворените системи.

В практиката няма свят. В практиката няма хоризонт. В практиката няма персона.
Ако светът се е разтворил в Аза, то и Азът се е разтворил в света си.