Те са все пак загрижени за свободата, именно защото без понятието за свобода се обезсмисля и най-малкото правно, да не говорим за морално действие в света. Ако ние не сме свободни, а всяко наше действие е резултат от природна необходимост, то тогава никой не би могъл да бъде държан за отговорен за постъпките му. Ако никой не е в състояние да избере дали да извърши или не дадено действие, а всяко „негово” действие е резултат от причинно-следствена, природна закономерност, то тогава никой (бил той и сериен убиец ) не заслужава да бъде привлечен в съдебен процес и да бъде подложен на юридическа санкция за делата му. Съгласно детерминизма те съвсем не са в негова власт.
Поради това компатибилистите са загрижени да спасят едно поне ежедневно разбиране за свободата, което всеки един от нас обикновено има. А именно свободата, разбрана като отсъствие на външна пречка да осъществя дадено действие. Такова разбиране за свободата наистина не противоречи на детерминизма, защото аз бих могъл да действам свободно в един такъв смисъл (т.е. да не срещам пречка и да не чувствам външна принуда по отношение на действията ми) и въпреки това във физиологически план, например на ниво мозъчни импулси да се счита, че съм предопределен към всяко едно решение за действие, което взимам, респективно към всяко действие, което предприемам.
По този начин обаче, при все че допускат свободата на действието, компатибилистите не разбират докрай, че за морална или дори за юридическа вменяемост, те следва да признаят свободата на избора / на волята.
