Животът често е не по-малко лепкав от сън. Да усещаш себе си потопен в чужда среда, проникнала в тялото ти, изградила симбиоза с плътта ти. Да се усещаш контролиран от дневния график, който информира движенията ти, жестовете ти, вменява целите ти. Да усещащ мускулчетата на лицето ти като маска, която не можеш да свалиш. Да ти се иска да освободиш гърдите си с вик, а само тихичко да хриптиш, някъде навътре в себе си.
из Книгата на Р.
