Загриженост и смисъл

Да си в света означава да си принципиално загрижен за вътрешносветовите неща. Да се абстрахираш от света си означава да се опиташ да снемеш тази загриженост. В абстрахирането, в погледа към живота отвън, неговият иманентен смисъл, който е черпен от тази загриженост, изчезва. Само с елиминирането на въпросната естествена загриженост става възможен въпросът за смисъла на живота. [Тук противопоставих "иманентния смисъл на живота" на рефлектираната позиция на поставяне на въпроса за смисъла на живота.]

Веднъж обаче поставили въпроса за смисъла на живота, с това вече сме се отдалечили от  възможността на неговото непосредствено преживяване (или дори конструиране).
За да си възвърнем някакъв нерефликтиран смисъл, трябва да престанем да питаме и да си потопим отново главата във вътрешносветовите неща, да се оставим началната загриженост отново да ни обсеби.
[За да съхраним мизерния смисъл, трябва да се върнем към болката.]

Пояснение: Към елиминиране на естествената загриженост ние сме най-вече склонни през периодите на жизнен interregnum (междуцарствие). Най-естественият interregnum в живота на човек е периодът на юношеството, когато той се откъсва от семейството си и все още не е загрижен да си създаде ново.